Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.01.2017 18:58 - Истинската история на Мария Магдалена
Автор: merini Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3531 Коментари: 1 Гласове:
3

Последна промяна: 07.02.2017 20:51

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

Истинската история на Мария Магдалена

 /от Красимир и Дияна Мерин/

~:~:~ Истински Истории ~:~:~


            Мария Магдалена, спасена от убиване с камъни, оприличава Исус със Слънцедатния Бог, което е името на тракийския Бог Дион Исус в Древна Тракия. Това говори, че Мария е била посветена в свещената тракийска вяра на предците ни и че е свързала вярата си в Диона на Тракия с нейния спасител от смъртта, Исус Христос, същият Исус от Палестина, който се е разкрил като въплъщението на Спасителя, комуто са се кланяли древните траки и в чиито мистерии са били посвещавани Садоковите свещеници.


            Един руски писател хуманист беше казал следното: „Човек – това звучи гордо!“ Това изказване на Максим Горки постави на пиедестал човека за поколения социалисти, втурнали се да рушат устоите на общество, което смятаха за зло, защото вярва в Бога и признава, че дължи научния напредък на божественото откровение. Социалистите отстояваха идеята, че човеколюбието минава през развиване на висши човешки качества и че силата на творчеството е в човешкия потенциал. Но отричаха даденото висше право на човек да знае истината за своя Създател, да вярва в Него и така да упражнява своето право на избор да бъде истински човек, тоест по Божий образ и подобие, което единствено може да звучи гордо.

            Неслучайно Фридрих Ницше, философът отрекъл съществуването на Бог и създал образа на свръхчовека, признава, че човек прилича на „струна, опъната над пропастта между човешкото и свръхчовека“. Колко точно признание, че ако човек се отдалечи от вярата в Бога, той поема по опасен път! Път, от който човек може да се опази, ако не ограничава своя мироглед до разсъжденията на предубедени или атеистично настроени хора. Това е пътят на следване на истинския човек в нас, което звучи гордо, защото е път на търсене на човека по образ на Бога.

            Истинската история на Мария Магдалена е много добра отправна точка за търсене и намиране гласа на Твореца на човечеството. Това не е поредната интерпретация, която в крайна сметка прикрито възхвалява безбожието и атеизма, а е показване на едно от посланията на Духа.

            Древните винаги са знаели за източника на божественото откровение, който е мистерия, кодирана в образа на Божията майка – Духът, раждащ ново естество, способно да търси и намира гласа на своя Отец. Тази мистерия научихме от книгите на д-р Стефан Гайд, в които той разчете тракийската дума Ма-Рея (съвпадаща дословно с Мария, името на Божията майка) като Мястото (Ма) на Рея (Божият Дух) – факт, потвърден и от документите в сборника „Тракийските Хроники“. Затова и би било интересно да разгледаме мистерията Мария Магдалена – жената от Новия Завет, която Исус спасява от смърт, която също се нарича мястото на Духа, тоест човекът, който е последвал Духа.

            Според различни изследователи, търсещи сензация, Мария Магдалена е важна фигура от обкръжението на Исус Христос, поради което ѝ се приписват различни функции – в това число и на пазителка на някакъв тайнствен код. Основните неща, които се знаят за нея, са известни от Новия Завет и от стандартните тълкувания в богословските книги, а именно, че тя е жена-мироносица, обърната в покаяние от живота си на блудница от самия Исус Христос, който я спасил от пребиване с камъни, и че е почитана като светица в християнския свят, защото е станала предана последователка на Исус Христос и е била свидетелка на възкресението Му.

            Има обаче нещо, което Новият Завет не отразява напълно. То е описано подробно от Свети Лонгинус в неговата книга (това е разказ на възкръсналия Лазар, който е бил свидетел на случката и я е разказал по-късно на Свети Лонгинус) и най-вероятно е причината за появата на много теории, догадки и предположения, довели дори до приравняването на Мария Магдалена до апостолите (Apostolina Apostola) и титулуването ѝ като Просветената (Illuminata). В гностическото евангелие на Мария Магдалена, например има следния пасаж:

            Тогава Мария се изправи, поздрави всички и каза на братята си: Не плачете и не тъжете и не бъдете колебливи, защото Неговото Благоволение ще бъде изцяло с вас и ще ви пази. Най-вече, нека възхвалим Неговото Величие, защото Той ни подготви (и) ни направи мъжe.‘ Казвайки това, Мария обърна сърцата им към Бога и те почнаха да обсъждат думите на Спасителя, a Петър каза на Мария: Сестро, ние знаем, че Спасителят те обичаше повече от всички жени. Кажи ни думите на Спасителя , които ти помниш – които знаеш, (но) ние не знаем и дори не сме чували.‘

            Имаме ли основание да приемем това за истина? Интересен е фактът, че американският учен К.Л. Янсен (Katherine Ludwig Jansen) твърди в своята монография „The Making of the Magdalen“, че култът към Мария Магдалена се базира на множество исторически документи от Ватиканската библиотека, които не са известни на обществеността. Въпросът е как да тълкуваме всичко достигнало до нас! Определено не искаме да ставаме жертви на конспиративни теории, затова ще приложим Метода Гайд към всичко, което ни е известно, за да разберем важността на мистерията Мария Магдалена.

            В Древна Тракия са се покланяли на явлението на Бог Слово, Дион Исус, много преди въплъщението му преди 2000 години, а свещениците-жреци (наричани оракули в древния свят) са тълкували Божията воля чрез посвещение в изучаване на идеограмите от тракийските пиктограми. От публикуваните множество разкрития за връзката на културата и религията в древния свят с концепциите, кодирани в тракийските йероглифи, както и от сравняването им с древни документи, откриваме уникални връзки между Богоявлението в Тракия и в Юдея, запазено в учението на орфическите християни, и учението на Апостол Павел (което е неразбираемо без тези концепции).

            Оказва се, че Мария Магдалена не е била просто някаква грешница, която Исус решил да спаси докато си рисувал в пясъка, а е била съд, избран за неговото благовестие (оттам и връзката ѝ с концепцията за човек, който е станал място на Духа) и посветена в Първата плоча на Орфеевия Завет между Бога и народа на Тракия, която ангели са спасили от убиване с камъни (за справка за декодирането на Орфеевите йероглифи на завета виж „Тракийското Писмо Декодирано“).

            Онова, което Исус е направил преди да каже нарицателните днес думи – който няма грях, нека пръв хвърли камък, е било писане на пиктограмна реч и призоваване на ангели, което е типично в духа на вярванията в Древна Тракия, където свещенодействието (тракействането) е ставало чрез свещената тракийска реч. То обяснява думите на Исус, който казва при залавянето си, че може да извика легион от ангели, както и думите на един римски стотник, който засвидетелства вярата си в Исус като казва следното: „Кажи само дума и слугата ми ще оздравее, защото и аз съм човек поставен под власт, и имам подчинени на мен войници; и казвам на един: Иди; и той отива; и на друг: Дойди; и дохожда; и на слугата си: Направи това; и го прави.“ („Евангелие според Лука, гл. 7, ст. 7-8“). Точно тези думи карат Исус да възкликне, че това е истинската вяра, която не е видял в Израил.

            Подобно твърдение звучи необяснимо при условие, че в Новия Завет има множество проявления на убедена вяра от всякакви хора – сакати, слепи или неизлечимо болни. Очевидно обаче римският стотник говори за нещо друго и то е разбирането, че Исус е Въплъщението на Свещената Тракийска реч, в която е скрито Намерението на Бог за човечеството, което е напълно идентично с учението на тракийските оракули (заимствано от гръцките храмови оракули в Атина в древността и пренесено в Египет и Юдея).

            В предложения тук текст имаме сериозни основания да смятаме, че малкото парче глина, изписано от ръката на Исус, докато евреите са искали присъда над Мария Магдалена, е всъщност надпис от Орфеевия Завет, който Мария е разпознала. Ние не знаем дали Мария е познавала тракийските руни, но от това, че се е разплакала, щом е видяла написаното от Исус, и е коленичила пред него с вдигнати ръце като пред някакъв ангел или бог, кланяйки се и говорейки на непознат език, можем да сме сигурни, че тя е познала Дион Исус, в чиято вяра е била отгледана.

            Нещо повече – Мария Магдалена го нарича Слънцедатният Бог, което е името на Тракийския Бог. Вижте тази разтърсваща история, която може да обясни много неясни и противоречиви тълкувания в християнското богословие за обявената за светица мироносица Мария от Мигдона (територия от тракийските земи – виж речника в края на текста):

image

            Няма да забравя веднъж, когато старейшините на едно село доведоха при Иисус жена, хваната в прелюбодейство. Говоря за Мария от Мигдона (1). Голяма красавица, трудно би се въздържал мъж от нея, ако тя го пожелаеше. Не се учудвам, че е била с мнозина, беше толкова съблазнителна, че трябваше да сведа поглед, за да не гледам разголеното й тяло под разкъсаните дрехи, с които я доведоха, влачейки я по земята.

            Удряха я с плесници, ритаха я, сочеха я с пръст и я проклинаха в името на Бога, казвайки, че заслужава да умре. Доведоха я пред Иисус и учениците Му и я блъснаха в краката Му, настоявайки Той да я осъди на смърт по закона на Моисея. Беше стъписана, разплакана и ужасена, защото очакваше да бъде убита с камъни от народа.

            Иисус се обърна с гръб, отдалечи се на няколко крачки и като седна на земята, накара учениците да насядат около Него. Тълпата се втренчи в Него да чуе присъдата. Тогава Иисус наведе поглед към размекнатата глинеста почва пред Себе Си и започна да пише нещо на едно малко парче глина. Аз бях наблизо и се взрях в това, което пишеше, но то не беше на нашето писмо.

            Докато се взирах, видях нещо, което много ме смути, защото от знаците, които пръстът му пишеше, се отделяха като малки струйки дим, които се впускаха в различни посоки и като се издигаха нагоре, образуваха безплътни фигури на мъже, които застанаха около Иисус и учениците му.

            Побутнах брат Петър и го попитах дали вижда това, което аз виждам. Той ме погледна въпросително и ми каза, че няма нищо за гледане. Тогава разбрах, че никой не виждаше нещата, които аз забелязвах. За пръв път осъзнах, че след връщането ми към живота, аз можех да виждам и чувам неща, които до преди това нямах способност да виждам, нито да чувам. Това беше много странно усещане, но нямаше съмнение, че с мен беше станала някаква голяма и важна промяна.

            Загледах се отново в безплътните духове на мъжете, които стояха пред Иисуса. Най-възрастният между тях Му прошепна: „Да, тя е включена в Завета и Твоят храм е нейната крепост (2)". Иисус кимна с глава и погледна надолу. Написа още нещо. Другите също кимнаха и като се отдалечиха, застанаха един по един, зад всеки от обвинителите на жената, и с безплътните си ръце хванаха раменете и ръцете на онези, така че да не могат да мръднат. Тогава Иисус погледна старейшините и им рече: „Който от вас е без грях, нека хвърли първия камък върху тази жена."

            Лицата на обвинителите се изкривиха, после се отпуснаха стъписани и всички се разотидоха един по един, защото безплътните мъже ги поведоха към домовете им. След като си отиде тълпата, Господ рече на жената: „Никой ли не те осъди, жено?". А тя Му отвърна: „Не виждам никой". А Той пак й рече: „Аз също не те осъждам - заради Завета. Но не съгрешавай вече".

            И като рече това й подаде малкото парче глина, изписано (3) от ръката Му. А тя, като го видя, се разплака и коленичи пред него с вдигнати ръце като пред някакъв ангел или бог и му се кланяше и му говореше нещо на непознат за мен език.

            Това беше Мария от Мигдона, от Тракийската страна, и от този ден тя последва Господа навсякъде, където и да отидеше. И казваше радостно на всички „Слънцедатният Бог (4) ме намери и само Той е моят Любим." Някои от предишните й познати казваха, че е от Мигдала, която беше на два дни път от мястото, и й викаха „беснуемата от Мигдала", защото мислеха, че се е побъркала и затова напуснала дома и попрището си, но тя беше дошла от Мигдона преди осем години и от нея Иисус изгони седемте бяса на разврата."

/из сборника „Тракийските Хроники“, „Книгата Лонгинус (Хрониките на Лонгинус1) - Corpus Apostolicum, Chronici Longini id est Longinus, гл. 9“/

 

РЕЧНИК

(1) Мигдона / Мигдония – област в Югозападна Тракия, в северните части на Халкидическия полуостров, около днешния Солунски залив и по долното течение на р. Аксий до към Дойранското езеро.

(2)Твоят храм, Боже, е моя крепост” – това са някои от думите, написани върху Първата плоча на Орфеевия Завет между Бога и народа на Тракия. За справка, виж „Тракийското Писмо Декодирано“.

(3) Съдейки по последвалата реакция на Мария, може да се мисли дали малкото парче глина, изписано от ръката Му не е всъщност съдържащо надпис от Орфеевия Завет, който Мария е разпознала. Това е трудно да се докаже със сигурност, защото тук не е дадена никаква информация, дали Мария е познавала тракийските руни въобще, но все пак връзката с глинените плочки на Орфеевия завет е налице.

(4) Фактът, че Мария назовава Иисус – Слънцедатния Бог, което е името на Тракийския Бог, говори, че тя не само е посветена в тракийската вяра на Бога Дион-Исус, но и веднага го идентифицира с Иисус Христос, при срещата си с него и чудотворното избавление, което й донася.

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Древните Траки ::
::
Личностно Развитие ::
::
Родолюбие ::
::
 Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. ::: 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~



Гласувай:
3


Вълнообразно


1. horos - Продължавам
12.01.2017 19:41
Исус никога не е ходил в днешна Палестина. Той е роден в Пулпудева (Бел и Дева, днешния Пловдив). Ветлеем е обратен прочит на Бел и Дева. Гърците са нямали буквата Б и тук са я заместили с М, а евреите са превели своята Библия от гръцки, а не обратно. Сега анахронизмите, с които са пълни книгите на Стефан Гайт относно връзката Тракия, Орфей, Исус и Палестина изчезват. http://horos.blog/history/2015/02/10/selo-zaharidievo-i-bibliiata.1337051
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: merini
Категория: Лични дневници
Прочетен: 542989
Постинги: 211
Коментари: 52
Гласове: 250