Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.11.2010 20:24 - ДАВИД ОВАДИЯ
Автор: lilims Категория: Лични дневници   
Прочетен: 6111 Коментари: 3 Гласове:
12


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Давид Овадия




image



Защото те обичам,

затуй си ти красива

и другите те гледат

със поглед възхитен.

Защото те обичам,

затуй оставаш млада,

без бръчки под очите,

без косъм посребрен.

 

Защото те обичам,

затуй си ти красива!

но не бъди надменна

и хитра не бъди!

Умре ли любовта ми,

презре ли те сърцето,

за миг ще остарееш

и погрознееш ти!


image
 


Не срещнах аз голямата любов!

А чаках я – и търсех непрестанно…

Не се откликна тя на моя зов,

над мен не грейна нейното сияние.

 

Пресичаха миражи моя път,

отровиха сърцето ми измами!

боли ме, че годините вървят,

че вече отминава младостта ми…

 

Тя може би е някъде край мен!

Тя може би зад сто моря блуждае.

Нима тъй ще умра, неозарен,

без любовта голяма да узная?



 image



Жената е поезия и проза.

Поезия, когато тя цъфти

уханна и разкошна като роза -

и твоето сърце от страст пламти.

 

Поезия, когато тя танцува

и пъстрата й рокля шумоли,

когато е щастлива и целува

кога се смее и се весели.

 

Поезия, когато вънка май е,

и тя ти шепне влюбено слова,

каквито тя едничка само знае,

отпуснала на твойта гръд глава.

 

А проза е, когато те уплита

в досадни грижи, в дребни хитрини,

когато е намръщена, сърдита

и прави мрачни всички твои дни.

 

Когато ти мърмори недоволно,

че късно се прибираш вечерта,

когато и детенцето е болно,

когато си отива младостта…

 

Да, прозата е друга, друга, друга!

Не я познава нейният любим!

Тя пада се изцяло на съпруга,

като вериги, гнет непоносим!

 

Несправедлив е жребият ни, братко!

Не искам аз да гледам примирен

как граби друг поезията сладка

и предоставя прозата на мен!

image

*** 



На сватбата - в най-хубавия час,
когато веселбата ще прелива
и речи ще държат с тържествен глас,
а може би ще бъдеш най-щастлива -

ще дойда аз - нечакан и незван!
В миг всеки говор, всеки шум ще стихне!
И може само някой гост пиян
с помътени очи да се усмихне!

С тревога ще ме гледа твоят брат
и майка ти зад мен ще зашушука:
"Това е той... това е наш познат..
Защо ли посред нощ дошъл е тука?"

Лицето на любимият ти мъж
ще запламти от гняв и от обида
и твоят смях ще секне отведнъж..
А аз ще дойда просто да те видя.




image

 


Аз вярвам в мълчаливата любов…                             

Без думи, без красиви обещания,

Без упреци, без молещи уста.

Аз вярвам  само в нямото страдание,

В сподавения порив на кръвта.

 

Очи, в които погледът не гасне,

докосването нежно на ръце –

от клетви, от несдържан плач по–ясно

говорят на човешкото сърце.

 

Тя всичките прегради побеждава!

Тя – вечен огън и нестихващ зов!

Как нея ще отминеш, ще забравиш?

Аз вярвам в мълчаливата любов.

 

Давид Овадия





Тагове:   Давид,   Овадия,


Гласувай:
12



Следващ постинг
Предишен постинг

1. yotovava - Благодаря
03.11.2010 20:36
за подборката!
Валя
цитирай
2. kosara2008 - !!!! няма друга като теб...
03.11.2010 21:00
вълшебна си и ти благодаря!!!за красотата!
цитирай
3. aqualia - Съученичките ми си преписваха стиховете му в лексиконите си...
03.11.2010 21:43
Поздрави!

Е един от най-нежните трубадури!
Съученичките ми преписваха стиховете му в лексиконите си...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lilims
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2484801
Постинги: 627
Коментари: 1559
Гласове: 10976
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031