Но ето че тъкмо си се постреснал от вида на бат Миле и той ти проговаря с топъл приятелски глас. Имаш нужда от услуга, бат Миле е насреща. Обажда ти се на всеки празник или просто ей така, да те чуе как си. А като сте на маса, те разцепва от смях. Много дъбови бъчви сме пребродили с него. Борили сме се епично на Катан* и сме цъкали безброй раздавания на белот в едно с Трой, Васото и Станчо.
За него ми е думата тука, щото е заслужил (в онзи смисъл). Ако бях в ЦК на БКП, щях да му връча орден Георги Димитров първа степен. Поради що? - ще запита някой. Че той бат Миле дори едно вишо няма. Книги не пипа. Върти геврека за кинта, а в останалото време кеси край басейна с биричка в ръка. Обаче... и това обаче разцепва обичайните представи за успял човек...
Най-вече и още повече, бат Миле е излязъл от матрицата и не бръсне чуждото мнение за слива. Не го ебе какво другите смятат за важно, той си има свое и си го кътка прилежно. На пръв поглед сякаш бездейства, но вътрешно насища секундата с минути. Знае как да напълни чашата на деня си догоре и ти казва наздраве със спокойствието на щастлив и намерен човек. Докато другите си трошат краката и нервите в гонене на химери, бат Миле бачка само колкото трябва (два дни седмично). Щото се е научил – човек работи, за да си купи свободно време. А после си сърба от него с мерак и густо. Мдаа, голяма победа е това да излезеш от колелото на хамстера, от вечното бързане. Да погледнеш в себе си (а не в телевизора) и да нагодиш ежедневието към собствените си нужди. Свалям шапка на всеки постигнал го.
Друг херкулесов подвиг на бат Миле е, че никога не се сравнява. Не мери пишки с народа наоколо, не играе доминантни игрички. Наопаки даже, искрено се радва на успехите ти и благородно ти желае най-доброто. Те това е човек като хората. С всичките му мускули и касапска мутра, Милко е искрено грижовен и умее да се свързва в дълбоко приятелство. Сърдечен или критичен, когато му е редът, но винаги искрен и автентичен. Ако имаш душа, ще ти я напълни.
На последно място, бат Миле си знае мястото (което далеч не е последно). Не се прави на какъвто не е, не се взема (на сериозно) или превзема. Като си в компанията му, все едно си сред природа. Лъха те естественост, гората си е гора.
На мен лично Миле ми е особено симпатичен и поради любовта ми към комплексните личности, обединяващи своеобразни протиположности. Хем корав, хем мек, простоват, но и мъдър, подигравчийски забавен и сърдечен. Всичко това е той в една крива мутра, което я прави красива. И най-магичното, Бат Миле може да не е чел Вълшебната Планина* или да е слушал Вълшебната Флейта*, но той ги носи в себе си. И като един Сарастро, въплъщава ‘триумфа на мъдростта и братството над злободневието и фалша.’
* Най-яката бордова игра.
* Роман от Томас Ман.
* Опера от Моцарт, откъдето е и цитата.
Николай Младенов ще участва на срещата \...
Усмихната вечер, приятели!